и се чудя къде е човека?
Май земята забързала ход
издълба доста крива пътека.
И небето се сърди насън
притъпило усмивки и радост,
след камбаната нямаше звън
само нейде побягнала младост,
затова си създавам мечти
по-далече от студ и от зима.
В тях безспорно човека личи
титанично голям и го има.
В тях сме с тебе, щастливи деца,
на главите с по шапка от вестник,
с изпоцапани нежни лица,
изподрани ръце, но е лесно.
И улицата цялата ехти
от този смях докосващ небесата.
Човекът е пораснал от мечти,
а най-човешкото е във децата.
Николина Милева
Колаж: Марина Петрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар