За импулсът, вдъхновението, Природата и миговете, които ни оставят без дъх!…

Стефи Божилова 

http://stefibozhilova.com/?p=2290

Писмо до Дядо Коледа; автор Мира Дойчинова

Не съм ти писала така отдавна...
Пораснах май. (Така ли ми се струва?)
И ти навярно си ме позабравил.
(Понякога все още те сънувам...)

Не съм дете от цяла вечност сякаш,
но помня като да било е вчера –
в подаръците скрити под елхата
мечтите си все бързах да намеря...

И топлите копнежи на камината...
И сладките с ванилия на мама...
И как се изтъркаляха годините...
Е, вече съм достатъчно голяма –

подаръци не искам.  Не това 
съм седнала в писмото да ти пиша.
И сигурно учуден си сега,
че как така не пожелавам нищо?

Ти много от живота ми пропусна,
а може би неволно те надраснах,
но тук, сега, аз няма да те пусна
със цялото ти белоснежно щастие –

усмивките ще бъдат от сърце,
и още много купища надежда,
и ето, че и моето дете
във твоите вълшебства се оглежда...

Не искам друго. И ми стига даже
следите ти да виждам всяка зима.
А всъщност исках само да ти кажа:
Щастлива съм! И нека да те има...

автор Мира Дойчинова - irini

„Събуди се. Матрицата те държи…”

ИЗТОЧНИК: http://blog.adidimitrova.biz/2013/10/07/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D1%83%D0%B4%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B8/

За да се осъществява успешно контрол върху отделния индивид и върху обществото като цяло, има няколко важни принципа, които се прилагат.
Първи принцип
Да бъдат държани масите в невежество чрез задържане или фалшифициране на информация от различен характер.
Най-общо казано, хората не трябва да познават технологията на манипулацията и не трябва да знаят кои са кукловодите, дърпащи конците на политическите марионетки и режисиращи събитията зад кулисите. Истинската история на човечеството и важни открития, които биха променили в позитивен план живота на Земята, също остават скрити за обществото.
Втори принцип
Съзнанието на масите да бъде отклонявано от същинските проблеми по всички възможни начини.
Например това се осъществява чрез осигуряване на разнообразни занимания за ума и сетивата. Едно сигурно средство, чрез което се блокират духовните търсения и интелектуалното развитие и се отвлича вниманието на народа от сериозни, стратегически въпроси, е да бъде държан в мизерия и да му се създава изобилие от битови и всевъзможни други проблеми. (Това да ви изглежда познато?)

Трети принцип
Хората да бъдат манипулирани по такъв начин, че да контролират както самите себе си, така и себеподобните си.
Извършва се чрез програмираните ограничения в мисленето, които са в областта на това, което можем да наречем „безопасната зона”. Извън нея са наказанията, независимо под каква форма – вербално атакуване и заклеймяване, психически тормоз, затвор, принудително психиатрично лечение, физическо унищожаване.
Използвайки именно предварително заложените в умовете на хората програми, един от най-широко и най-успешно прилаганите методи за контрол над масите е тактиката „Разделяй и владей!”. Според думите на Чомски „… Не трябва да се допуска възможността хората да се организират, защото в такъв случай те могат да се превърнат в нещо повече от зрители на действието, което им се предлага”.
Прилагайки тази техника, манипулаторите, които са многократно по-малко от контролираните, имат неограничени възможности да настройват едни срещу други различни групи хора, цели народи и дори раси и да осъществяват своята политика. Английският журналист и писател Дейвид Айк пише: „… Човешкият род е дотолкова свободен, доколкото е свободно едно стадо овце зад оградата на кошарата. Свободен да мисли така, както му кажат да мисли, и да живее така, както му кажат, че е „правилно”.Матрицата няма за задача да създава независимо мислещи човешки същества. Затова нас ни учат какво да мислим, а не как да мислим! Чрез всички възможни средства у нас непрекъснато се насажда чувството, че сме „жертва” на външни обстоятелства и сме подтиквани да предоставяме нашата отговорност в ръцете на друг. Така можем да бъдем контролирани ефикасно чрез различни институции и организации – политически, военни, религиозни, медицински и други.
Четвърти принцип
Манипулиране на съзнанието като се използват основно емоциите на хората.
В ума на много хора могат да бъдат насадени различни вярвания и убеждения, след като мозъчната функция е нарочно нарушена чрез провокиран страх, гняв или възбуда. Най-честите резултати от този предизвикан смут са нарушаване на способността за критична преценка и повишена внушаемост. Затова на обществото непрекъснато се поднася „подходяща” информация за събития, които стимулират точно тези емоции.
Внушават се страх и несигурност, свързани с определени проблеми, като решенията им се натрапват отвън. Фокусът на общественото внимание целенасочено се измества от истинските причини, породили проблемите, като се предлагат неадекватни мерки за разрешаването им.
Дейвид Айк в книгата си „Най-голямата тайна” дава много точно обяснение за схемата, по която се извършва манипулацията на човечеството във всички области на живота, за да се налагат решения, които иначе биха били отхвърлени от хората като неприемливи. Той пише: „Причината, поради която ние сме контролирани не е, че не притежаваме силата да решаваме сами съдбата си, а защото отдаваме тази сила всяка минута от нашия живот. Когато се случи нещо, което не харесваме, ние търсим да обвиним някой друг. Когато възникне някакъв проблем в света, ние казваме: „Какво те ще направят за това?” При което те, които всъщност са създали тайно проблема, отговарят на това искане като предлагат „решение” – още по-голяма централизация на властта и отнемане на свободи.
Ако искате да дадете повече власт на полицията, службите за сигурност и военните, и ако искате хората сами да настояват за това, то тогава осигурявате възможности да се ширят престъпност, насилие и тероризъм и така постигането на целта ви е в кърпа вързано. След като хората започнат да изпитват страх да не бъдат обрани, нападнати или взривени, те сами ще поискат вие да им отнемете свободата, за да ги защитите от това, от което всъщност те са манипулирани да се страхуват…
Това е техниката, която аз наричам проблем – реакция – решение. Създавате проблема, стимулирайки реакцията „Нещо трябва да бъде направено” и тогава предлагате решението… Хората в състояние на страх, безсилие и отчаяние в края на краищата изключват и се превръщат в овцете, които са окуражавани да бъдат, люшкайки се по течението на живота в състояние на вцепенено подчинение…
Глобален физически контрол върху цялото население на планетата е невъзможен. Но това не е и необходимо щом като можеш да направляваш начина, по който хората да мислят и чувстват и то до положение, че те „решават” да правят това, което всъщност ти желаеш те да правят и искат да въведеш закони, които всъщност ти желаеш да въведеш. Стара пословица е, че ако искаш някой да направи нещо, накарай го да повярва, че това е негова идея. Човечеството е с контролиран ум и не е много по-осъзнато от един зомби…”
Международните банкери и наднационални корпорации са експерти по създаването на психо-епидемии и с помощта на политическите марионетки и подчинената им медийна машина имат възможността да предизвикат каквато и да е криза – независимо дали в областта на икономиката, селското стопанство или здравеопазването и след това да наложат решението, което предварително са планирали, че трябва да бъде прието от обществото. Пети принцип
Промените, които се налагат да се правят на стъпки.
Използва се техниката на сварената жаба (когато една жаба се сложи в съд с гореща вода, тя веднага ще изскочи от него, но ако се пусне в съд със студена вода и постепенно започне да се подгрява, жабата ще се свари, без да се усети). Когато се въвеждат нежелани от хората недемократични закони, това се осъществява почти незабелязано и поетапно, така че масите лека-полека да свикнат, докато накрая не разберат твърде късно, че са „сварени”. А като имаме предвид и многобройните способи за отклоняване на вниманието на обществеността, не е чудно, че „елитът” успява в своите планове.Трудно е да бъдат манипулирани образовани хора. Затова, за да има колкото се може по-малко такива, образованието, което се предлага в училищата и университетите е превърнато в система за индоктриниране. Периметърът на получаваните знания е силно стеснен в рамките на съответните специалности, а всичко останало се преподава като най-обща култура, без изобщо да става дума за силите, които действат в обществото и тласкат развитието му в определена посока.
Властта върху съзнанието на младите е основен фактор за контрол над света.
Истинското образование не би трябвало да пълни главите на децата с клишета и ненужна и невярна информация, а да ги научи да мислят критично, да изследват непредубедено това, което се случва в живота и да развива творческите им способности без ограничения.
Дейвид Айк пише: „Нашите деца не се образоват. Те се индоктринират. У тях се насаждат доктрини, идеи или мнения… Системата до голяма степен контролира онова, на което се учат подрастващите, как ги учат и в какво да вярват… Образованието, поне в неговия западен вариант, има за цел да създава фураж за системата… Неговата роля е да произвежда роботи, които да запълват работните места и да избива от умовете на младите хора всяка мисъл за бунт срещу статуквото… хората трябва да бъдат приучени и подготвени да пасват на системата…”

50 въпроса, които освобождават ума

ИЗТОЧНИК: http://www.obekti.bg/chovek/7025-50-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B0,-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%83%D0%BC%D0%B0

Тези въпроси нямат правилни или погрешни отговори.

Защото понякога отговорът е в това да зададеш правилните въпроси.

1.    Ако не знаеш на колко години си, на колко щеше да бъдеш?

2.    Кое е по-лошо – да се провалиш, или никога да не опиташ?

3.    Щом животът е толкова кратък, защо правим толкова много неща, които не харесваме, и харесваме толкова много неща, които не правим?

4.    Когато всичко е речено и сторено, дали ще си казал повече, отколкото си направил?

5.    Кое е нещото, което най-много би искал да промениш в света?

6.    Ако щастието беше националната валута, каква работа ще те направи богат?

7.    Правиш ли това, в което вярваш, или се примиряваш с това, което правиш?

8.    Ако средната продължителност на човешкия живот беше 40 години, как по-различно щеше да живееш?

9.    До каква степен действително си определял посоката, която е поел живота ти?

10.    Кое те тревожи повече: дали правиш нещата правилно или да правиш верните неща?

11.    На обяд си с трима души, на които се възхищаваш и уважаваш. Всички те започват да злословят по адрес на твой приятел, без да знаят, че с него сте много близки. Критиката им е несправедлива и отблъскваща. Как ще реагираш?

12.    Ако можеш да дадеш един съвет на новородено бебе, какъв ще е той?

13.    Би ли нарушил закона, за да спасиш обичан човек?

14.    Смятал ли си някога за лудост нещо, което по-късно си признал за творчество?

15.    Какво е това, което знаеш, че вършиш различно от повечето хора?

16.    Защо нещата, които те правят щастлив, не правят всички хора щастливи?

17.    Кое е нещото, което не си направил, а винаги си искал? Какво те спира?

18.    Привързан ли си към нещо, от което трябва да се освободиш?

19.    Ако трябва да живееш в друга страна, къде би отишъл и защо?

20.    Натискаш ли копчето на асансьора повече от веднъж? Наистина ли мислиш, че така асансьорът ще дойде по-бързо?

21.    Кое предпочиташ да бъдеш - измъчен гений или весел глупак?

22.    Какво те прави това, което си?

23.    Бил ли си такъв приятел, какъвто самият ти искаш да имаш?

24.    Кое е по-лошо – когато добър приятел се премести надалеч или когато загубиш връзка с добър приятел, който живее наблизо?

25.    За какво си най-благодарен?

26.    Би ли предпочел да изгубиш всичките си стари спомени, или никога повече да не можеш да създаваш нови?

27.    Възможно ли е да знаеш истината, ако първо не си я поставил под въпрос?

28.    Сбъдвал ли се е изобщо най-големият ти страх?

29.    Спомняш ли си онзи път преди 5 години, когато беше толкова разстроен? Има ли значение това сега?

30.    Кой е най-скъпият ти спомен от детството? Какво го прави толкова специален?

31.    Кога в близкото минало си се почувствал най-вдъхновен и жив?

32.    Ако не сега, тогава кога?

33.    Ако все още не си го постигнал, какво има да губиш?

34.    Бил ли си с някого, с когото не сте си казали нищо, но на раздяла се чувстваш сякаш сте имали най-хубавия разговор?

35.    Защо религии, които подкрепят любовта, водят до толкова много войни?

36.    Възможно ли е, без да се съмняваш, да кажеш кое е добро и зло?

37.    Ако сега спечелиш един милион, ще напуснеш ли работата си?

38.    Предпочиташ ли да имаш по-малко работа за вършене, или да имаш  повече работа, която наистина обичаш да вършиш?

39.    Чувстваш ли се така, сякаш живееш един и същи ден за стотен път?

40.    Кога за последно си вървял в пълен мрак, осветяван само от мекия блясък на идея, в която силно вярваш?

41.    Ако знаеш, че всички хора, които познаваш, ще умрат утре, кои ще посетиш днес?

42.    Би ли съкратил живота си с 10 години, за да станеш изключително привлекателен или известен?

43.    Каква е разликата между това да си жив и това наистина да живееш?

44.    Кога е време да спреш да изчисляваш рисковете и ползите, и просто да тръгнеш напред да направиш това, което смяташ за правилно?

45.    Щом се учим от грешките си, защо толкова ни е страх да не сгрешим?

46.    Какво би правил различно, ако знаеше, че никой няма да те съди?

47.    Кога за последно обърна внимание на шума от собственото си дишане?

48.    Какво обичаш? Изразявал ли си го открито наскоро в действията си?

49.    След пет години ще си спомняш ли какво направи вчера? А миналия ден? По-миналия?

50.    Решенията се взимат в момента. Въпросът е: взимаш ли ги сам за себе си, или оставяш другите да решават вместо теб?

От marcandangel.com

Ехото в живота ни

Баща и син вървели из планината.
Внезапно момчето паднало, ударило се и извикало: „Оооооохххх!”
За своя изненада чуло глас от планината, който му отговорил: „Оооооооохххххххх!
Любопитно момчето попитало: „Кой си ти?”
И получило отговор „Кой си ти?”
После изкрещяло на планината: „Възхищавам ти се!”
Гласът отговорил: „Възхищавам ти се!”
Разгневено, че някой все повтаря думите му, момчето решило да обиди натрапника: „Страхливец!”
И отговорът бил: „Страхливец!”
Тогава момчето се обърнало към баща си: „Тате, какво става?”
Бащата се усмихнал и казал: „Синко, чуй.”
После извикал: „Ти си шампион!”
И гласът отговорил: „Ти си шампион!”
Момчето се изненадало, но все още нищо не разбирало.
Бащата му обяснил: „Хората го наричат ехо, но всъщност това е животът. Той ти връща всичко, което направиш или кажеш. Животът ни е отражение на нашите действия. Ако искаш на този свят да има повече любов, обичай повече. Ако искаш хората от екипа ти да знаят повече, самият ти придобивай повече знания. Това се отнася за всичко.”
Животът винаги ти дава онова, което ти си му дал. Той не е низ от случайности, а отражение на теб самия.

Притча

Кафето от Бог

ИЗТОЧНИК: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=550982721611134&set=a.136716833037727.14778.136716126371131&type=1&theater

Випуск от бивши студенти,които вече били постигнали успехи в
професионалното поприще,отишли да видят свой преподавател от
университета.Разговорът скоро се завъртял около стреса на работа
и в живота.Всички започнали да се оплакват.
Професорът предложил на гостите си кафе.Сервирал го в голяма
кана и оставил на масата много и най-различни чаши - порцеланови,
пластмасови,стъклени,кристални,някои съвсем обикновени,други
много скъпи.Тогава поканил гостите си,да си налеят кафе.
След като всеки от студентите вече бил с чаша в ръка,професорът казал:
Сигурно забелязахте,че всеки от вас избра скъпа чаша и никой
не се спря на обикновените.
Докато искате най-доброто за себе си, стресът и проблемите ви няма да спрат.
Със сигурност чашата няма да промени качеството на кафето.
В повечето случаи,тя просто струва повече,а понякога дори скрива това,което пием.
За вас беше от значение да пиете кафе,но съзнателно си избрахте най-хубавите
чаши,след което заоглеждахте чуждите.
Сега помислете,животът е като кафето,а работата,парите и позицията в обществото са чашите.
Това са просто предмети,които съдържат живота,но те нито го определят,
нито променят качеството му.
Понякога,вперили поглед в чашата,забравяме да се радваме на
кафето,подарено ни от Бог.Той прави кафето,а не чашите.

Наслаждавайте се на кафето:)
Най-щастливите хора нямат най-доброто.
Те създават най-доброто от това,което имат

17 лоши решения в живота на човека

ИЗТОЧНИК:
http://www.obekti.bg/chovek/7914-17-%D0%BB%D0%BE%D1%88%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0

Понякога дори най-малките решения в живота ни могат да го променят завинаги. Дори тези избори, които вземаме, без да му мислим много. Когато се обърнем назад, съединяваме точките и виждаме, че в много случаи те са предопределили пътя ни дори повече от големите, обмислени стъпки, пише "Мениджър Нюз".
В тази връзка блогърът Марк определя 17 лоши решения в живота на човека, които трябва да избягваме по пътя си. Нарича ги „ужасни”, дори „най-смъртоносни”. Ето кои са те.

1. Да не обичаш това, което е. Обичай това, с което се занимаваш, докато успееш да се ангажираш с друго, което обичаш, казва той. Обичай мястото, където си, докато не намериш друго, което обичаш повече.

2. Да чакаш и да чакаш и да чакаш. Хубавите неща всъщност не идват при тези, които изчакват, а при тези, които действат и преследват мечтите си.

3. Да променяш себе си, защото другите са се променили. Хората се променят. Свикни с това. Приеми го. Пожелай им всичко добро. И бъди щастлив по своя начин.

4. Да позволиш на душевната мъка да те определи. Не позволявай на временните си рани да те сломят. Силен е не този, който не плаче, а този, който за момент бурно показва сълзите си. Въпросът е колко бързо ще се изправиш.

5. Да бягаш от проблемите си. В това надбягване никога няма да си медалист.

6. Да бъдеш неблагодарен. Дори в райските места неблагодарното сърце съзира недостатъци. Избери да видиш света с благодарни очи. Той няма да изглежда така повече.

7. Да позволиш за дълго гневът да обхване сърцето ти. Най-доброто лекарство е силна доза любов, смях и забрава.

8. Да вярваш, че красотата изглежда по определен начин. Истината е, че оригиналността и излъчването са красота.

9. Да позволиш на очакването ти да се изроди в яд.

10. Да не уважаваш останалите. Третирай хората така, както искаш да се отнасят към теб. Каквото и да стане в живота ти, ако си добър с хората около теб, ще оставиш добра диря, независимо какви идеали си решил да преследваш.

11. Да не уважаваш себе си. Бъди добър със себе си в мислите си, в думите и в действията.

12. Да си налагаш място в живота на неверни приятели и любими. Хората, които искат да останат в живота ти винаги ще си намерят начин да го направят. Истинските приятели и любови остават верни. Не се бори отчаяно за място в нечии живот. Никога не принуждавай други хора да обособяват насила пространство в техния за теб.

13. Да се втурваш прибързано в любов. Не е трудно да се намери някой, който бързо ти казва, че те обича. Трудно е да се намери друг, който истински го има предвид.

14. Да неглежираш най-важните си връзки.

15. Да опитваш да контролираш всеки отделен детайл. Във всичко.

16. Да не поемаш рискове. Да те е страх какво би станало при провал.

17. Да се откажеш от самия себе си. Животът често не ни дава това, което ни се иска, но така се случва не защото не го заслужаваме, а защото заслужаваме нещо по-добро. Важното е да продължиш да вярваш в това, което само ти си способен да направиш с ума и ръцете си. Него никой не може да ти отнеме.

Съвети от marcandangel.com

Достатъчно

ИЗТОЧНИК: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=615969778413715&set=a.240919539252076.70983.240917772585586&type=1&permPage=1
 
Щом ме има, и дишам, и безспорно живея,
в утринта се събуждам – за геройства готова,
и по пътя пътувам, и през сълзи се смея,
щом съм винаги същата – и вчерашна, и нова,
точно себе си цялата, до последна въздишка,
разтопена от нежност пак живота прегръщам,
а пък той ме приема – гола, боса, без нищо,
и на мойта прегръдка, с топлина ми отвръща,
значи всичко е точно. Как да кажа – на място.
И така ще е винаги. До безкрая на времето.
Щом ме има, и дишам, и съм цялата щастие,
кой от мен мойта вяра без вина ще отнеме?
Щом се раждам отново, и светлея във мрака,
през нощта се сънувам, през деня се изграждам,
съществувам, рисувам, и все някого чакам,
значи всичко е истинско. Значи всичко е важно...
И така продължавам, просто колкото мога,
като всички завинаги, но различна – порядъчно.
Щом ме има и дишам, и съм цялата обич,
значи всичко е толкова необятно достатъчно.

Мира Дойчинова - irini



http://www.youtube.com/watch?v=v9uAlI5EYng&list=FLyN7yAtCRm12eFl3QReBBbQ&feature=player_detailpage

Позитивните хора: Лана и борбата с невъзможните неща

http://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/video/469978913-Pozitivnite_hora_Lana_i_borbata_s_nevazmojnite_neshta.html

... най-трудното нещо е да погледнем страха в очите...

Източник: 

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=454307321328882&set=a.326519827440966.77411.120339714725646&type=1&permPage=1

Приятели, понякога най-трудното нещо е да погледнем страха в очите. Но и понякога зад този страх може да се крият най-големите ни уроци.

Често, когато се приберем вкъщи след уморителния ден, включваме телевизора, пускаме музика или търсим някой, с когото да си говорим. Замисляли ли сте се каква е причината за това? Това, приятели, е заради страха да останем насаме със себе си!

А истината е, че останем ли в пълна тишина, отправим ли взор към сърцето си, ще открием една безкрайна Вселена, в която можем да открием Пътя към дома. Там, където живее сърцето, там където можем да намерим своята същност, да опознаем себе си и да разгърнем своя пълен потенциал.

Древните хора са наричали този, който живее в сърцето на човека, с името Атман. Атман носи информация за твоята същност, за всичко, което ти СИ и винаги си бил, независимо дали става въпрос за хилядите животи на тази Земя или за измеренията отвъд времето и пространството. Освободиш ли своя Атман от бремето на емоциите, натрупани през всички животи, той ще те поведе към мястото, от където идваш, ще ти припомни кой си и на какво си способен, ще ти даде сила да постигнеш това, което желаеш. Ти ще бъдеш Атман.
Страх ли те е от това? Ако не – погледни в сърцето си и се освободи!

Изготвено с много Любов от
~ ПО ПЪТЯ НА ПОЗНАНИЕТО ~

~~~~~~~
Началните стъпки по пътя към себепознанието, може да постигнете чрез специално разработената програма ГЕНЕЗИС:
http://spirittours.eu/blog/2013/04/19/генезис-почивка-семинар-в-енергийна-к/

 

За мравките и хората

Източник:  http://truthunters.com/za-mravkite-i-horata.html

Anton Gorodetsky 15.01.2013 0

Винаги е неприятно да шофираш срещу слънцето. Още повече, когато пред очите ти има чифт евтини китайски очила. Вероятно има хора, които биха се излъгали, че са Рей Бан, но проклетото слънце не влизаше в тази категория. Ето това е най-неприятният момент след края на работния ден – шофирането срещу залязващото слънце.

Обичам петъците! Това е единственият ден, в който мислите в главата ти се надпреварват за твоето внимание и те изненадват със своята ексцентричност. Единствено в петък малките човешки желанийца и пороци те докосват нежно по лицето и ти шепнат еротично на ухо като елитна френска проститутка. Не събота, не неделя, не Нова година, не рождения ден на кучката, която ме чака вкъщи… искам винаги да бъде петък.

Тъпаци! Боклуци! Кой ви е дал шофьорска книжка? Защо сте си купили коли, след като карате като баба ми? Винаги ми е харесвало да летя в лентата за изпреварване. Да, да летя. Немците си знаят работата. Мерцедес… и всички останали. Естествено, че на лизинг. Колко хора в България карат нови автомобили не на лизинг?

Мамка му!! Кой звъни сега? Къде е шибаният телефон? Черното кожено яке е небрежно захвърлено на задната седалка, а мобилният телефон неуморимо звънеше и нямаше никакво намерение да спре. Фак!!  Точно така стават белúте. Секунда невнимание и новият мерцедес вече е смачкан в крайпътното дърво. А смъртта трудно можеш да я прекараш. Чувството не е нищо особено. Бледа светкавица, сякаш някой ти е забил злобен юмрук в главата. Светът бързо онемява. После нищо. Мрак. Край.

Не, това не е краят. Пътят не свършваше тук. Мракът се разсейва, но не идва светлина. Нещо друго е, което не може да бъде обяснено. Все едно да гледаш през уред за нощно виждане. Да, едно време в казармата ни ги демонстрираха. Да пукнат дано! Взеха ми най-хубавите годинки. И онази курветина ме остави. Боклуци!

Нищо, от това, което виждам не можеше да бъде обяснено. Как да обясниш нещо, което не разбираш? Как въобще може да се вижда, когато нямаш очи? Какво? Аз съм нищо! Нищо бе, въздух. Празно. И все пак виждам. Не разбирам, но виждам. Странни символи, очертания, многоизмерни обекти. Звуци, чувства, цветове. Такива цветове не съм виждал никъде. Няма такива цветове. Ах, какви цветове! Красота, феерия от изящество. Енергията, от която е изградено това място, се усеща като лек гъдел зад ухото, предизвикан от младо момиче.

Мястото бавно се отдалечава. Идва кълбо мрак. Не, не искам там. Върнете ми приятния гъдел! Върнете ми несъществуващите цветове! Не искам там. Не искам!

Това ми изглежда познато. Звезди? Да, звезди! Съзвездия. Галактики. Черни дупки, свръхнови. Далечни светове и необясними космически пиеси. Не, това не е толкова красиво. Нищо не е толкова красиво като онзи гъдел и нищо не е толкова впечатляващо като онези звуци. Нищо не е толкова… обяснимо.

Скорост, огромна скорост. Нови и нови галактики. Аз съм просто една енергия, която пресича Вселената. И разбирам, разбирам всичко. Ах, колко грозна е Вселената! Колко сиви са звездите! Колко мрачни и отблъскващи са планетите! Млечният път. Слънчевата система. Онова там е Юпитер, Марс. Земята! На това жалко място ли съм живял? Падение! В буквалния смисъл. Европа. Балканите. България. Пауза. Какво?

Нищо не се случва. Вися в небето и гледам. Жалка работа. Мравки. Не, не истински мравки – хората. Прозрение. Чувство на смях. На съжаление. И пак смях. И един спомен. Аз съм малко момче и си играя на пясъчника. Не, всъщност не играя. Любопитно наблюдавам глупавите мравки. Една подвижна пътека от мравки. Едните носят зимнина в мравуняка, а другите отиват за зимнината. И всички по една пътечка. Колко са глупави. Сигурно ще се изгубят. Е, има и няколко заблудени мравчици, които се лутат насам-натам, но стигнат ли пътечката, веднага се включват в движението. Дали мравките осъзнават съществуването на хората? Вероятно ги виждат. Или усещат. Но осъзнават ли ги? Разбират ли, че това е човек, същество? Интелигентна форма на живот.

И споменът изчезна. Стопи се като бучка лед върху горещ асфалт.

Виждам под себе си градове. Магистрали. Пътища. Пътечки. Хора. И всичко е толкова просто. Обикновено. Дали те ме осъзнават? Дали разбират енергията, от която съм изграден? Може би за тях съм просто светкавица от лятна буря или рязко усилване на вятъра. Може би съм сияние. Слънчево затъмнение. Диря от самолет. Крясък на птица. Жега. Гъдел зад ухото.

Прозрението, което ме облива е като божествено докосване. Като първия оргазъм. Като гъдел зад ухото.

Мравки. Мравки и нищо повече. Пълзят с автомобилите си от мравуняк на мравуняк по сивия асфалт и пътят им е строго очертан. Когато си там, долу, не го забелязваш. Но от горе се вижда всичко. Носят зимнина за дома си. Множат се. Изтребват се. Биха казали: „Не, аз не съм като мравките. Ако поискам, мога да изляза от пътя, да отида където си искам и да направя каквото си искам!“. Да, можеш. Също като онези заблудени мравки, които много бързо се връщат обратно в строя. Можеш да пресечеш тротоара, но ще идеш просто на другия тротоар. Където отново има хора, които вървят по своя път. Автомобилите – по пътя, хората – по тротоара. И винаги има някой, който нарушава този ред.

И отново стигаме до „ред“. Редът при мравките – строго регламентиран. Редът при хората се нарича „Конституция“ – строго регламентиран. Цял живот труд и накрая свършваш под земята. Или с куршум в главата. Нож в гърба. Премазан на улицата. Като мравка.

Сив свят. Мрачен свят. Толкова малко цветове. Червен, син, жълт… и производни. Нищо не може да бъде същото, след като си видял свят, в който червеното е производно. В който синьото се получава от други два основни цвята. Свят, в който броя на основните цветове докосва безкрайността. Свят, който те облива с нови чувства и… приятен гъдел зад ухото… от младо и красиво момиче. Свят, в който красотата е субективна. Свят, в който няма светлина и няма мрак. Свят, който е създал нашия свят. Божественост. Ние сме просто създания на висш разум. Дали героите от компютърните игри осъзнават, че са такива? Дали те осъзнават хората? Дали осъзнават, че съществува реален свят? Реален свят?! Смешки! Дали някой ден технологията ще напредне толкова много, че героите в компютърните игри ще са толкова интелигенти, че ще умеят да създадат сами нов свят, който да наблюдават, да направляват? Дали, ако успеят да излязат от виртуалния свят на нулите и единиците, ще осъзнаят света на хората?  Дали ще се впечатлят от червения цвят? Дали допира на водата ще бъде като гъдел зад ухото за тях? Дали ще ни сметнат за богове? Или за мравки? И дали отвъд божествеността, създала нашия свят, не съществува „Неопределеното“, което е създало божествеността? Дали всичко не е една безкрайна върволица от богове, създаващи светове?

'Желая ти достатъчно'

ИЗТОЧНИК: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=446177915461878&set=a.213800115366327.52929.159413004138372&type=1&theater

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях че той искаше и имаше нужда да поплаче.
Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен. Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми - отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това? Той се усмихна.
- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки. - Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
- Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. - Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо:
Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.
Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи.
Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.
Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това което имаш.
Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното 'Довиждане!'
Той се просълзи .. и се отдалечи.

10 основни правила за промяна на света

ИЗТОЧНИК: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=246045685539957&set=a.146573842153809.44487.146008562210337&type=1&theater

1. Промяна

“Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света.”

“Като човешки същества, нашето величие е не толкова в това да можем да съградим света отново - това е мит на атомната ера, - колкото в това, да можем да изградим отново себе си.”

2. Контрол

“Никой не може да ме нарани (обиди) без моето разрешение.”

3. Прошка

“Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните.” “Принципът “Око за око” може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят.”

4. Действие

“Един грам практика струва повече от цял тон с проповеди.”

5. Сегашният момент

“Не искам да предвиждам бъдещето. Загрижен съм само за настоящето. Бог не ми е дал контрол върху следващия момент.”

6. Всеки е човешко същество

“Аз съм обикновен човек, склонен към грешки, както всеки друг смъртен. В същото време признавам, че имам смирението да изповядам грешките си и да преразгледам постъпките си.”

“Неразумно е да бъдеш прекалено сигурен в мъдростта на един човек. Здравословно е да си напомняш, че и най-силния може да прояви слабост, както и най-мъдрия може да сгреши.”

7. Постоянство

“Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш.”

8. Доброта

“Аз виждам само добрите качества у хората. Тъй като самият аз не съм безупречен, не бих си позволил да посочвам недостатъците на другите.”

“Човек е толкова велик, колкото е работил за добруването на своя ближен.”

“Предполагам, че някога лидерството е означавало мускули, но днес то означава да можеш да се разбираш с хората.”

9. Щастие

“Щастието е тогава, когато това, което мислиш, това, което казваш и това, което правиш, са в хармония.”

“Винаги се стремете към пълна хармония на мисли, думи и действия. Винаги се стремете към изчистване на мислите си и всичко останало ще бъде добре.”

10. Развитие

“Постоянното развитие е природен закон и този, който постоянно се опитва да поддържа своите догми, за да изглежда последователен, изпада в затруднено положение.”

Ганди

positivityblog.com

КАК СЪЗНАТЕЛНИЯТ УМ ВЪЗДЕЙСТВА НА ПОДСЪЗНАТЕЛНИЯ УМ

Основната функция на съзнателния ум е да бъде програмистът, защитникът и "господарят" на подсъзнателния ум. Предназначението на подсъзнателния ум е да е "слугата" или обслужващият механизъм на съзнателния ум, но не и да го управлява. Ако не разберете тези психологически закони, е твърде вероятно да позволите на подсъзнателния ум да ви контролира. Защо бихте позволили на един немислещ ум да контролира живота ви? Странно, но точно това правят повечето хора. Когато това стане, можете да се превърнете в жертва и да имате много проблеми.

Когато в подсъзнателния ум възникне някаква мисъл, чувство или импулс, работата на съзнателния ум е да използва своите способности за разсъждаване и мислене, за да провери тази мисъл на контролния пункт. Ако мисълта или импулсът са положителни или духовни, вие ги пускате в ума. Ако са негативни ги отпращате. 

Психическото здраве е процесът, чрез който пускате в ума си позитивни, духовни, балансирани мисли. Психическото здраве е като физическото. Ако искате да сте физически здрави, зареждате със здравословна храна тялото. Ако искате да сте психически здрави, зареждате със здравословни мисли ума. Като отблъсквате негативните мисли от ума, им отказвате енергия-също като растение, което не се полива. То изсъхва и загива заради липсата на вода (внимание и фокус). Втора стъпка е да утвърдите противоположните и положителни мисли. Това се нарича позитивно мислене и използване на позитивни утвърждения. 

Психология на душата. Ключове за извисяване

Започни да живееш

1. Спри да прекарваш време с погрешните хора – животът е твърде кратък, за да прекарваш време с хора, които изсмукват щастието ти. Ако някой те иска в живота си, ще направи място за теб – не би трябвало да се бориш за място там. Никога, ама никога не настоявай да си в живота на някой, който непрекъснато те недооценява. И запомни, че не хората, които са до теб, когато си в най-добра форма, а онези, които остават до теб в най-лошите моменти са истинските ти приятели.

2. Спри да бягаш от проблемите си – изправи се лице в лице с тях. Няма да е лесно. И няма човек на света, който да е способен да се измъкне невредим от абсолютно всеки удар, който му се нанася. От нас не се очаква да сме способни веднага да разрешаваме проблемите си. Не сме направени така. Всъщност създадени сме така, че да се ядосваме, натъжаваме, нараняваме, да се препъваме и да падаме. Защото това е целта на живеенето – да се сблъскваш с проблеми, да се учиш, адаптираш и да ги решаваш с течение на времето.

3. Спри да се самозалъгваш – можеш да излъжеш всеки друг, но не и себе си. Животът ни се подобрява само когато рискуваме, а първият и най-големият риск е да бъдем честни със себе си. Прочетете The Road Less Traveled.

4. Спри да пренебрегваш собствените си нужди – най-болезненото нещо е да изгубиш себе си, обичайки някого, и да забравиш, че и ти си специален. Да, помагай на останалите, но помагай и на себе си. Ако някога ще има момент, в който да направиш нещо, за което имаш страст, или нещо важно за теб – това е сега. Добавка от Мишо: Не мисля, че можем да помагаме реално на хората, ако преди това самите ние не се чувстваме подкрепени, щастливи и обичани – затова отделяйте време за себе си!

5. Спри да се опитваш да бъдеш някой, който не си – едно от най-големите предизвикателства в живота е да бъдеш себе си! Винаги ще има някой по-красив, някой по-умен, някой винаги ще бъде по-млад, но никой никога няма да бъде ТИ. Не се променяй, за да те харесват хората. Бъди себе си и правилните хора ще те обичат.

6. Спри да се държиш за миналото – не можеш да започнеш следващата глава в живота си, ако продължаваш да препрочиташ предишната.

7. Спри да се страхуваш от грешките – да правиш нещо и да сбъркаш е поне 10 пъти по-продуктивно от това да не правиш нищо. Всеки успех има цяла пътека от неуспехи зад себе си и затова всеки провал е стъпка към успеха. И в крайна сметка накрая човек съжалява за нещата, които НЕ е направил, а не за тези, които се е опитал да направи.

8. Спри да се самонаказваш за стари грешки – можем да обикнем неправилния човек или да се тръшкаме да погрешните неща, но без значение колко са се объркали нещата, едно е сигурно – грешките ни помагат да открием правилните хора и неща за нас. Всички правим грешки, имаме борби и дори съжаляваме за неща в миналото си. Но ти НЕ СИ твоите грешки, ти не си твоите борби, ти си тук сега със силата да оформиш деня и бъдещето си. Всяко нещо, което се е случило в живота ти те подготвя за нещо друго, което предстои.

9. Спри да се опиташ да си купиш щастие – много от нещата, които искаме, са скъпи. Но истината е, че нещата, които действително ни носят удовлетворение, са напълно безплатни – любовта, смехът и възможността да правим това, което обичаме. И шоколадът, допълвам аз.

10. Спри да търсиш щастие в хората – ако не си щастлив с това кой си отвътре, няма да си щастлив и в сериозна връзка с някой друг. Първо трябва да откриеш стабилност в своя живот преди да можеш да го споделиш с някого.

11. Спри да бъдеш нерешителен – не мисли твърде дълго, иначе има опасност да създадеш проблеми, които не съществуват. Оценявай ситуациите и действай решително. Не можеш да промениш онова, което отказваш да конфронтираш. Напредъкът изисква риск. Точка! Няма да стигнеш до втора база, ако единият ти крак си стои на първа. (бейзбол, хора, бейзбол)

12. Спри да си мислиш, че не си готов – никой никога не се чувства 100% готов, когато изникне някаква възможност. И причината за това е проста – всички големи възможности в живота ни ни принуждават да излезем извън зоната на удобството, което на практика означава, че поне в началото няма да се чувстваме удобно.

13. Спри да се забъркваш във взаимоотношения по погрешни причини – взаимоотношенията трябва да бъдат избирани мъдро. По-добре да си сам, отколкото в лоша компания. Няма нужда да се бърза. Ако нещо ще става, ще стане на правилното време, с точния човек и за най-доброто и на двама ви. Влюбете се, когато сте готови, а не защото сте самотни.

14. Спри да отхвърляш нови взаимоотношения, защото старите не се проработили – ще осъзнаеш, че всеки човек, когото срещаш в живота си, идва с определена цел. Някои ще те подложат на изпитание, други ще те използват, а от трети ще се учиш. Но най-важното е, че ще дойде някой, който ще извади наяве най-доброто у теб.

15. Спри да се опитваш да се състезаваш с всички останали – не се тревожи за това какво другите правят по-добре от теб. Фокусирай се върху побеждаването на твоите собствени рекорди всеки ден. Успехът е битка единствено между теб и теб.

16. Спри да завиждаш – завистта е да броиш благословенията на някой друг вместо да отбелязваш своите. Задай си въпроса “Какво имам аз, което всички биха искали?”

17. Спри да се оплакваш и самосъжаляваш – превратностите в живота идват с една цел – да те насочват в посоката, в която трябва да вървиш. Можете да не виждаш или разбираш всичко, когато ти се случи, и може би ще е трудно. Но спомни си за миг предишни трудности, през които си минавал. Ще видиш, че най-често се е оказвало, че си заведен до по-добро място, хора, състояние на ума или ситуация. Затова – усмихни се! Нека всички знаят, че днес си по-силен отколкото си бил вчера, и това наистина ще е така.

18. Не задържай негативните емоции – не живей живота си с омраза в сърцето. Защото в крайна сметка ще се окаже, че си наранил себе си повече отколкото хората, които мразиш. Прошката не е да кажеш “Това, което ми причини, е добро”. Тя е да кажеш “Няма да оставя това, което ми причини, цял живот да разрушава щастието ми”. Прошката е отговорът… пусни проблема, намери мир, освободи себе си! И помни, прошката не е само за другите хора, тя е и за теб. Ако трябва, прости и на себе си, продължавай напред и се постарай да се представиш по-добре следващия път.

19. Спри да оставяш другите да те принизят до своето ниво – откажи да понижиш стандартите си, за да им е удобно на ония, които отказваш да повишат своите.

20. Спри да губиш време да се обясняваш на хората – приятелите ти нямат нужда да им се обясняваш, а враговете ти така или иначе няма да ти повярват. Просто върши онова, което знаеш със сърцето си, че е правилно!.

21. Спри да правиш едни и същи неща отново и отново без да си почиваш – времето да поемеш дълбоко дъх е точно, когато нямаш време за това. Ако продължаваш да правиш каквото правиш, ще продължиш да получаваш, каквото получаваш. Понякога е нужно малко да се дистанцираш, за да видиш нещата ясно.

22. Спри да пренебрегваш красотата на малките моменти – наслаждавай се на малките неща, защото един ден може да се обърнеш назад и да се окаже, че именно те са били големите неща. Най-добрата част от живота ти ще се състои в малките, безименни моменти, които прекарваш усмихвайки се с някой важен за теб човек.

23. Спри да се опитваш да правиш нещата съвършени – реалният свят не награждава перфекционистите, а хората, които довеждат нещата до край.

24. Спри да следваш пътя на най-малкото съпротивление – животът не е лесен, особено ако планираш да постигнеш нещо значимо. Не тръгвай по лесния път. Извърши нещо свръхестествено!

25. Спри да се държиш сякаш всичко е наред, ако не е така – няма проблем от време на време да се скапваш. Не е нужно винаги да си силен и не трябва непрестанно да доказваш, че всичко върви чудесно. Не трябва да ти пука и за това какво мислят хората – плачи, ако е нужно – здравословно е да пролееш някоя друга сълза. Колкото по-скоро го направиш, толкова по-скоро ще можеш пак да се усмихнеш.

26. Спри да обвиняваш другите за своите проблеми - степента, в която можеш да постигнеш мечтите си, зависи от степента, в която можеш да поемеш отговорност за живота си. Когато обвиняваш другите за това, през което преминаваш, отказваш да поемеш отговорност – и даваш на другите властта над тази част от живота си.

27. Спри да се опитваш да бъдеш всичко за всички – това е невъзможно и ако продължаваш да се опитваш, само ще се скапеш. Но да накараш един човек да се усмихне, може да промени света. Е, може би не целия свят, но неговия със сигурност. Затова стесни фокуса си.

28. Спри да се тревожиш толкова много – тревогата няма да премахне бремето на утрешния ден, само ще открадне радостта от днешния. Един начин да провериш дали нещо си заслужава тревогите е като си зададеш въпроса “Това ще има ли значение след една година? А след три години? А след 5?” Ако не – значи изобщо не си струва да се притесняваш.

29. Спри да се фокусираш върху това, което не искаш да се случи – насочи очите си към онова, което искаш да стане. Позитивното мислене е на първите страници на всяка история за успех. Ако се будиш всяка сутрин с мисълта, че днес ще ти се случи нещо чудесно, и си малко по-наблюдателен през деня, ще откриеш, че най-често си се оказал прав.

30. Спри да бъдеш неблагодарен – без значение колко е добър или труден животът ти, събуждай се всяка сутрин благодарен за него. Защото някой някъде отчаяно се бори за своя. Вместо да си мислиш какво нямаш, опитай се да мислиш за онова, което ти имаш, а на всички други им липсва.

Мария Робинсън"