Достатъчно

ИЗТОЧНИК: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=615969778413715&set=a.240919539252076.70983.240917772585586&type=1&permPage=1
 
Щом ме има, и дишам, и безспорно живея,
в утринта се събуждам – за геройства готова,
и по пътя пътувам, и през сълзи се смея,
щом съм винаги същата – и вчерашна, и нова,
точно себе си цялата, до последна въздишка,
разтопена от нежност пак живота прегръщам,
а пък той ме приема – гола, боса, без нищо,
и на мойта прегръдка, с топлина ми отвръща,
значи всичко е точно. Как да кажа – на място.
И така ще е винаги. До безкрая на времето.
Щом ме има, и дишам, и съм цялата щастие,
кой от мен мойта вяра без вина ще отнеме?
Щом се раждам отново, и светлея във мрака,
през нощта се сънувам, през деня се изграждам,
съществувам, рисувам, и все някого чакам,
значи всичко е истинско. Значи всичко е важно...
И така продължавам, просто колкото мога,
като всички завинаги, но различна – порядъчно.
Щом ме има и дишам, и съм цялата обич,
значи всичко е толкова необятно достатъчно.

Мира Дойчинова - irini



http://www.youtube.com/watch?v=v9uAlI5EYng&list=FLyN7yAtCRm12eFl3QReBBbQ&feature=player_detailpage